Комунистическите паметници в страната да бъдат премахнати, искат от ПП-ДБ
Депозираме законопроект, който планува премахването на паметниците, които символизират комунистическия режим в България, заяви пред публицисти в Народното събрание Йордан Иванов от " " - " ".
" Депозираме този законопроект, за да дадем опция на кметовете на ГЕРБ да отстранен паметниците, които толкоз години бранеха - както МОЧА, както Альоша в Пловдив ", добави той.
Ето и текста на декларацията от ПГ на ПП-ДБ във връзка утрешния ден 1-ви февруари - Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим в България. Тя беше изчетена от трибуната на Народното събрание в последния за седмицата работен ден на депутатите:
Утре се навършват 80 години от тъмния 1 февруари 1945, когато за един ден по този начин нареченият „ Народен съд ” осъжда на гибел трима регенти, шестдесет и седем народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици. Произнесените присъди са 147 и са изпълнени същата нощ. За общо четиримесечното битие на Народния съд статистиката е повече от ужасяваща: издадени са съвсем 11 хиляди присъди, наказаните на гибел са над 2700, а на пожизнен затвор – над 300.
Този, така наречен „ Народен съд ”, е ексклузивен орган за принуда, основан по волята на непозната страна.
Нека си напомним, че след 9-ти септември 1944 година България е окупирана от органите на алената войска. Създадено е марионетно държавно управление, което стартира да правораздава с наредби-закони. Една такава наредба-закон е въпросният Закон за Народния съд.
Кървавите репресии против българския народ занапред предстоят. Последвалите десетилетия записват най-черните страници в нашата история – десетилетия на политически стимулирани гонения, убийства, изтезания, изтезания, основаване на концентрационни лагери, рабски труд, подлагане на апетит и други форми на всеобщ физически тормоз.
45 години, през които Централен комитет на Българска комунистическа партия, с решения на пленума си, на два пъти през 1963 година и през 1973 година взима решения за цялостен отвод от народен суверенитет и слага като последна цел обединение на България със Съветския съюз - акт на висшо национално изменничество, без аналог в историята на България.
Политическото принуждение е неразделна част от режима в България от първите до последните му дни. Разбира се, нашата страна не е казус в това отношение. Но къде са разликите?
Ако Европа е достигнала дотук, където се намира през днешния ден, то е, тъй като е извадила поучения от многочислените жестоки и кървави събития в нейната история. Защото изрично е осъдила и отхвърлила насилието като най-уродливото проявяване на политическата власт. Защото уверено и осъзнато е извървяла сложния път на покаянието. Покаянието, без което прошката е невъзможна.
Успяхме ли ние да изминем същия път? Съкрушителната истина е, че не го направихме - не и в целокупност, не като зряло и единно общество. Не го направихме като нация.
Демократичните сили положихме доста старания. Със Закон, признат на 5 май 2000 година, комунистическият режим в България беше разгласен за незаконен. През 2004 година с Декларация Народното събрание осъди и жигосах закононарушенията на комунизма. На 20 януари 2011 година, по предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов, датиращо още от 90-те години, Министерският съвет разгласи 1 февруари за Ден на респект към жертвите на комунизма. Върховният съд анулира присъдите на първи състав на Народния съд и оправдава убитите с решение още през 1996 година.
От другата страна партията, директна наследница на Българска комунистическа партия, избра друга посока. За всичките години на прехода тя не събра храброст да се покае, не се отхвърли и не осъди кървавото си завещание. Първоначално беше гузното безмълвие. В годините, относително бързо, то беше сменено с последователно изкривяване и неглежиране, което в следствие доближи до откровена замяна и арогантна фалшифицикация на историята на този черен интервал. Върху тази плодородна почва през днешния ден сполучливо се настани и наслагва съветската агитация, а носталгията по социализма добива гротескни размери.
Да, уважаеми сътрудници, мракобесният дух в никакъв случай не напусна тялото, а Българска социалистическа партия в никакъв случай не еволюира до освен това от дружинка за поръчки на Кремъл.
Травмата в груповата човешка памет се лекува не посредством безмълвие, а посредством смирение, приятели. И до момента в който наследниците на палачите не са в положение да се разкаят и да изискат амнистия, ние ще бъдем тук, с цел да пазиме истината и ще описваме на младежите за ужасите на тоталитаризма и злото, наречено комунизъм. И всевъзможни опити за давност, за омаловажаване и изкривяване на историята, ще срещат нашия съдбоносен отпор.
Комунизмът в България е абсолютно закононарушение. Няма друга позиция за режим, направил сходни злодеяния. Германците и светът в никакъв случай не разрешиха във връзка с нацизма да има каквато и да е друга позиция. Защото за насилието няма друга позиция. Няма друга позиция и за насилието, което наследниците на Сталин правят в Украйна сега.
Бог да елементарни жертвите от 1 февруари 1945.
Поклон пред паметта на почтените жертви на комунизма!
